Усмихни се на мен,
на себе си и на света,
на зората и на своя ден,
на пъстроцветната дъга.
Така по-лесно ще вървиш
по пътя, толкова труден -
ще падаш, ще ставаш,
но ще продължиш,
от своята сила учуден.
Усмихни се на съседа отляво,
дето все е намръщен,
той ще се учуди,
ще те напсува наум,
а после... кой знае,
може и той някой ден
усмивката да ти върне.
Пусни този вирус във въздуха,
тази вълшебна зараза,
и се моли от него да се разболеят
всички хора зли и намръщени-
това ще е твоята награда.
Побързай да заключиш омразата
със девет тежки катинара,
зазидай я зад дебели стени,
да не може никой да я отваря.
А после се усмихни...
на мен, на себе си...
и на целия свят!