Докосвай ме нежно, само с поглед и усмивка...,тъй както дъждът докосва зрялото грозде през юли, топлият дъжд с влажният дъх на свобода. Аз съм забраненият плод и лудостта, която ти връщат спомена за младостта. Разцъфваща илюзия в очите на дете, остаряло за миг, отново се събужда...Треперят устните на мълчанието, защото искат да изкрещят, но нямат думи, чужд им е езикът на любовта...чужд им е вкусът на смелостта...единственото което знаят е болката. И се усмихват с болка, но се усмихват.