16 ago 2019, 19:28

Успение Богородично

  Poesía » Otra
604 0 0

 

Свята майко ти на Бога днес напусна ни света,

тоз обикновен на хората, тук на долната земя.

Възвиси се в небесата при възлюбления син,

твоето възшествие днес славим, име божие, амин!

 

Теб повика той оттгоре в царството небесно там,

арахангелът изпрати тебе за да ти каже сам.

И апостолите сакаш явиха се като от дим,

подредени тебе чакат тука пред Йерусалим.

 

Сам Исус със свита чудна идва за душата твоя,

в царството небесно води майчицата свята своя.

В Гетсимания тъй древна, стара, да почиваш в мир,

и Тома там теб потърси,  ала тяло не откри.

 

Само плащеница твоя там намерл беше той,

на небесната трапеза появи се тихо ти.

Ангелите в миг запяха обкръжени в светлини,

радвайте защо с Вас съм аз през всичките си дни!

 

Тебе славим днес за жертва свята майко на Исус,

Мариам за чудеса родена, дъщеря на благочеста Ана.

И утробата ти непорочна бе от Господа избрана,

дух свети при теб яви се, в теб за раждане остана.

 

На земята тук сина си следваше го ти във дните,

от осанна до разпни го вярата туптеше ти в гърдите.

И на кръста разпнат беше, дух предаде на отца,

майчини сълзи горчиви, вяра в твоята душа.

 

Със жените мироносци тялото му не откри,

тайнство ангелът донесе и научи първа ти.

Той възкръснал е и скоро горе ще се вънесе,

а е тук отново днес в царството си да те отнесе.

 

Теб да почетем е време със молитва и курбан,

в храма свята литургия, свещи, мириз на тамян.

Хляб обреден осветихме, царевица, плодове,

към теб отправяме молитва през години, векове.

 

Свята майко ти на Бога, виж ни и благослови,

Сила дай ни, подкрепи ни, тук във земните ни дни!

Амин!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...