31 mar 2009, 9:22

Успявам

  Poesía
986 0 4

 

 

Понякога си мисля, че виждам как светът ми се срутва пред очите,

правя грешка след грешка, но въпреки това вярвам, че съм от добрите.

Понякога протягам ръка, търсейки подкрепа,

но намирам тежка стена, а не утеха.

Понякога искам да върна времето назад,

за да избягам от този ад,

в който аз живея

и единственото, което ме преследва - ами ако не успея?

Понякога трия с ръце сълзите си,

защото нямам сили да сбъдна мечтите си.

Понякога попадам в кръг от разочарования и провали,

но вървя напред и сега съм човекът, който ти направи.


Някои хора живеят за слава и пари,

но ти ме накара да разбера, че от тях най-много боли.

Научи ме, че всичко трябва да се прости,

защото животът си върви, а не стои.

Казваш ми: - Каквото и да се случи, трябва да продължиш

и успеха си ти сама в ръцете си държиш.

Има изпитания, с които трябва да се справиш,

аз знам, че можеш и вярвам, че ще го направиш.

Живей в реалността, а не лети,

мечтай силно и връхлети

върху всички, които се съмняват,

а твърдят, че те познават.

Докажи се пред всички,

спри най-сетне с тези игрички.


Сега съм тук пред теб, изпълнена със сила.

Връщам се назад и осъзнавам, че никога не съм се провалила.

Никога не се предадох,

а напротив: всичко свое дадох.

Никога не се отклоних: "Вярвам ти, ти можеш!",

в огледалото си промълвих.

Признавам си: с близките държах се строго,

но жертвах и си обещавах твърде много.

Започнах да вървя по този път толкова отдавна,

когато нямах и капчица опит, но вярвах.

Срещах врагове и побеждавах,

мечта след мечта, ето, че успявах.



P.S. Казвам думи, които винаги съм искала да кажа. Много нощи се молех, а не знаех дали изобщо някой ме чува. Сърцето ми пееше с надежда една песен. Надеждата ми беше малка, но никой не успя да ми я убие. Мечтите не винаги се сбъдват, когато поискаш и е лесно да се предадеш, когато се страхуваш. Кой знае какви чудеса може да постигне всеки само ако повярва?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....