Успявам
Понякога си мисля, че виждам как светът ми се срутва пред очите,
правя грешка след грешка, но въпреки това вярвам, че съм от добрите.
Понякога протягам ръка, търсейки подкрепа,
но намирам тежка стена, а не утеха.
Понякога искам да върна времето назад,
за да избягам от този ад,
в който аз живея
и единственото, което ме преследва - ами ако не успея?
Понякога трия с ръце сълзите си,
защото нямам сили да сбъдна мечтите си.
Понякога попадам в кръг от разочарования и провали,
но вървя напред и сега съм човекът, който ти направи.
Някои хора живеят за слава и пари,
но ти ме накара да разбера, че от тях най-много боли.
Научи ме, че всичко трябва да се прости,
защото животът си върви, а не стои.
Казваш ми: - Каквото и да се случи, трябва да продължиш
и успеха си ти сама в ръцете си държиш.
Има изпитания, с които трябва да се справиш,
аз знам, че можеш и вярвам, че ще го направиш.
Живей в реалността, а не лети,
мечтай силно и връхлети
върху всички, които се съмняват,
а твърдят, че те познават.
Докажи се пред всички,
спри най-сетне с тези игрички.
Сега съм тук пред теб, изпълнена със сила.
Връщам се назад и осъзнавам, че никога не съм се провалила.
Никога не се предадох,
а напротив: всичко свое дадох.
Никога не се отклоних: "Вярвам ти, ти можеш!",
в огледалото си промълвих.
Признавам си: с близките държах се строго,
но жертвах и си обещавах твърде много.
Започнах да вървя по този път толкова отдавна,
когато нямах и капчица опит, но вярвах.
Срещах врагове и побеждавах,
мечта след мечта, ето, че успявах.
P.S. Казвам думи, които винаги съм искала да кажа. Много нощи се молех, а не знаех дали изобщо някой ме чува. Сърцето ми пееше с надежда една песен. Надеждата ми беше малка, но никой не успя да ми я убие. Мечтите не винаги се сбъдват, когато поискаш и е лесно да се предадеш, когато се страхуваш. Кой знае какви чудеса може да постигне всеки само ако повярва?
© Росица Маринова All rights reserved.
