11 feb 2021, 11:25

Устрем

  Poesía
876 3 5

 

Всеки връх покорен е мечта,

окрилила душата човешка.

Днес усмивка, а утре сълза,

следват всяка трънлива пътечка.

 

Само онзи познал смелостта –

дръзнал пръв да закрачи нагоре,

знае колко му струва това

да е стъпил на камък оголен.

 

Да го брулят безброй ветрове -

на върха са най-тежките бури,

и дори опознал светове,

да не знае какво иде утре.

 

Да е силен дори да боли.

Да е верен на себе си още.

И сред всички студени скали

пак да вижда звездиците нощем.

 

Ала няма дъга без дъжда,

а без зима не ще дойде пролет!

Всяка птица разперва крила,

само имайки устрем за полет!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса! Поздравления, Деница!
  • Ако върховете са достъпни,
    едва ли към тях ще се стремим.
    Един ли е оставял свои стъпки
    под връх ,като мираж недостижим...
    Поздравления за написаното от теб, Деница!
  • Няма радост без болка и успех без саможертва!Много ми хареса!
  • Трудностите трудно биха спрели устрема.
    Хареса ми.
  • "Ала няма дъга без дъжда,
    а без зима не ще дойде пролет!
    Всяка птица разперва крила,
    само имайки устрем за полет!"

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...