20 may 2012, 10:43

Ут тукъ 

  Poesía
546 0 1

Бързъм дъ ти съ пуфаля,

мязам на вищогер.

Кът магари със съмар съм

и кът лумнъл огън.

Бачкам яку, кът Жигули,

и бръмчъ кът Зазка.

Дъжд и вятъра мъ брулят

хиленто ми и маска.

Мисля чи съм съ издигнъл,

меря със рулеткъ.

С всичку тукъ съ привиквъ

и със празнъ сметкъ.

В двора вият ми лисици

мислят мъ за гаргъ,

ну пък няма зли изици

ут дету дъ съ вардя.

Тукъ вардя съ от наши

ну с тъквиз ръботя.

Пушъ и затуй нъкашлям,

хъш съм къту Ботев.

Креснъ, Дупницъ, Силистръ

всякъква чършия...

Утнушениятъ - чисти,

паундъ съ крие...

Ко дъ ти ръзправям още?

Дните углидални.

Беши убаво при Тошо...

Нешните съ гадни.

Чакъм с радуст дъ съ върнъ

в моята държавъ.

Ут тукъ саму ги пупържам,

чи гу зъслужавът.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • какво става,защо днес попадам все на такива стихове които нищо не ми пговорят?Или аз нещо не разбирам.
Propuestas
: ??:??