Ут тукъ
Бързъм дъ ти съ пуфаля,
мязам на вищогер.
Кът магари със съмар съм
и кът лумнъл огън.
Бачкам яку, кът Жигули,
и бръмчъ кът Зазка.
Дъжд и вятъра мъ брулят
хиленто ми и маска.
Мисля чи съм съ издигнъл,
меря със рулеткъ.
С всичку тукъ съ привиквъ
и със празнъ сметкъ.
В двора вият ми лисици
мислят мъ за гаргъ,
ну пък няма зли изици
ут дету дъ съ вардя.
Тукъ вардя съ от наши
ну с тъквиз ръботя.
Пушъ и затуй нъкашлям,
хъш съм къту Ботев.
Креснъ, Дупницъ, Силистръ
всякъква чършия...
Утнушениятъ - чисти,
паундъ съ крие...
Ко дъ ти ръзправям още?
Дните углидални.
Беши убаво при Тошо...
Нешните съ гадни.
Чакъм с радуст дъ съ върнъ
в моята държавъ.
Ут тукъ саму ги пупържам,
чи гу зъслужавът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
