6 abr 2016, 20:47

Утихнал

  Poesía » Otra
562 0 4

Утихнал смирено Аз търся покой,

в душата ми чисто, в сърцето любов.

Не искам живот в шумния зной,

хлябът е сладък дори и суров.

Утихнал, заслушан в природната песен,

дървета потрепват от нежен ветрец.

Дълбоко, дълбоко с душата отнесен,

сърцето ми сякаш е златен дворец.

Утихнал смирено крачка по крачка,

отивам нагоре към връх непознат.

Не да търся изгода и плячка,

не да бъда от някой признат.

                                           В.Й. 04.04.2016г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Скромност лъха тук!
  • Браво, Васко! Много ми хареса твоето утихнало смирение. Поздрави!
  • Хареса ми. Не знам защо се сетих за това:

    Я люблю тишину. Я во сне, но не сплю,
    Я двери закрыл - никого не пущу.
    Дайте минуту - больше не нужно!
    Оставьте в покое, вы мою душу!
  • Със скромност се стига по-далече, отколкото с тимпани!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...