Утихнал смирено Аз търся покой,
в душата ми чисто, в сърцето любов.
Не искам живот в шумния зной,
хлябът е сладък дори и суров.
Утихнал, заслушан в природната песен,
дървета потрепват от нежен ветрец.
Дълбоко, дълбоко с душата отнесен,
сърцето ми сякаш е златен дворец.
Утихнал смирено крачка по крачка,
отивам нагоре към връх непознат.
Не да търся изгода и плячка,
не да бъда от някой признат.
В.Й. 04.04.2016г.
© Васил Йотов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
