Утихнал

Apr 6, 2016, 8:47 PM

Poetry » Other

413 0 4

Утихнал смирено Аз търся покой,

в душата ми чисто, в сърцето любов.

Не искам живот в шумния зной,

хлябът е сладък дори и суров.

Утихнал, заслушан в природната песен,

дървета потрепват от нежен ветрец.

Дълбоко, дълбоко с душата отнесен,

сърцето ми сякаш е златен дворец.

Утихнал смирено крачка по крачка,

отивам нагоре към връх непознат.

Не да търся изгода и плячка,

не да бъда от някой признат.

В.Й. 04.04.2016г.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

hapka-kapka (Десислава Вълова)

2016-04-07T20:19:41+03:00

Скромност лъха тук!
Веси_Еси (Еси)

2016-04-07T16:45:00+03:00

Браво, Васко! Много ми хареса твоето утихнало смирение. Поздрави!
aleksandra79 (Анелия Александрова)

2016-04-06T22:23:42+03:00

Хареса ми. Не знам защо се сетих за това:

Я люблю тишину. Я во сне, но не сплю,
Я двери закрыл - никого не пущу.
Дайте минуту - больше не нужно!
Оставьте в покое, вы мою душу!
vega666 (Младен Мисана)

2016-04-06T21:20:25+03:00

Със скромност се стига по-далече, отколкото с тимпани!