16 mar 2015, 12:38

Утре дали ще боли?

685 0 11



И днес ще те обичам по-малко от вчера,
и днес ще проливам по-малко сълзи,
и днес ще разбирам, че не съм вече твоя,
и днес сърцето ми вече по-малко боли.

А вчера ще бъде все по-далече,
вчера ще бъде само тъжен спомен горчив,
вчера любовно летях към небето,
а днес са прекършени моите мечти.

А утре дали в мен отново слънце ще грее,
а утре дали ще забравя твоите очи,
а утре дали ще мога пак да се смея,
утре ще бъда щастлива отново, нали?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря и на Вас Кръстина и Ачо!
    Вашите коментари ми дават увереност и сигурност
    да продължавам напред!
  • Въпросите на живота!Но въпреки всичко ще продължим на пред защото обичаме живота !За новото старо начало!!!Поздрави Пламъче!!!
  • Докосваща сърцето поетична изповед, посветена
    на раздялата с любимия! Пожелавам занапред
    щастлив късмет и на лирическата и на поетесата!
  • Много приятно ме изненадахте с хубавите си коментари за моя стих,
    за което сърдечно Ви благодаря!
    Благодаря и на теб, Мисан за приятелската забележка.
    Приемам я и с твое разрешение може би ще обмисля още малко нещата
    и ще се възползвам от съветите ти за редакция на стиха.
    Хубава и ползотворна вечер на всички!
  • "...вчера любовно летях към небето,
    а днес са прекършени моите мечти."

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...