16 мар. 2015 г., 12:38

Утре дали ще боли?

689 0 11



И днес ще те обичам по-малко от вчера,
и днес ще проливам по-малко сълзи,
и днес ще разбирам, че не съм вече твоя,
и днес сърцето ми вече по-малко боли.

А вчера ще бъде все по-далече,
вчера ще бъде само тъжен спомен горчив,
вчера любовно летях към небето,
а днес са прекършени моите мечти.

А утре дали в мен отново слънце ще грее,
а утре дали ще забравя твоите очи,
а утре дали ще мога пак да се смея,
утре ще бъда щастлива отново, нали?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Владимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря и на Вас Кръстина и Ачо!
    Вашите коментари ми дават увереност и сигурност
    да продължавам напред!
  • Въпросите на живота!Но въпреки всичко ще продължим на пред защото обичаме живота !За новото старо начало!!!Поздрави Пламъче!!!
  • Докосваща сърцето поетична изповед, посветена
    на раздялата с любимия! Пожелавам занапред
    щастлив късмет и на лирическата и на поетесата!
  • Много приятно ме изненадахте с хубавите си коментари за моя стих,
    за което сърдечно Ви благодаря!
    Благодаря и на теб, Мисан за приятелската забележка.
    Приемам я и с твое разрешение може би ще обмисля още малко нещата
    и ще се възползвам от съветите ти за редакция на стиха.
    Хубава и ползотворна вечер на всички!
  • "...вчера любовно летях към небето,
    а днес са прекършени моите мечти."

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...