13 dic 2007, 23:03

Утро 

  Poesía
534 0 8
Когато сълзите солени напират,
надеждите гаснат в тъга.
Когато мислите чувства стари събират,
спомените рисуват след дъжд бледа дъга.
Аз оставам в цветни очертания на пътя
сред безброй свежи треви, всяко утро.
И без да знам накъде да се запътя...
нощем, денем аз стигам до моето си нежно Утре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??