Едно красиво утро, щастливо като слънцето,
изпълнено с надежда и... може би – с очакване
накрая да се сбъдне, каквото е предсказано,
а мислите за теб да бъдат „до поискване”.
Едно красиво утро – магично, нежно-пролетно,
окъпано в росата, пречистено от кишата
и истинско отново... Как исках да е истинско!
Омръзна ми мъглата на зимата, недишаща.
Едно красиво утро без теб е. Усмихни ми се!
Навън е вече пролет - магическа и жизнена
и аз съм пак сама, но... знаеш ли? – Щастлива съм,
защото имам слънце в душата си завинаги.
© Няма Значение Todos los derechos reservados