8 abr 2008, 22:03

Утрото на слънчев ден

  Poesía
878 0 1

 

Облени с утренни лъчи и озарени -

всички хора са щастливи.

Даже стара къща отсреща ми се хили,

а в двора и нацъфтелите лози

вече са щастливи.

Мустакат и шарен котарак

пред вратата се изтяга

и тен опитва се да хваща.

Изгърбена и кривокрака баба

за сладка дрямка се прозява,

а куче дългоухо с муцуна тъпа

тропа, скача, лае,

сякаш ръченица то играе.

И светът, целият опиянен

от утрото на този ден,

потъва в мъгла и се слива

с всичко най-красиво.

Листата, бляскаво сребристи,

олюляват се от нежен вятър

и прашинки от глухари

безшумно спускат се

по улици и тротоари.

Пеперуди пърхат с крила,

птички чуруликат

и по асфалтираната улица

дечица боси тичат.

Ето, мярка се муха

и пчелици, скрити сред цветя.

Златни парещи лъчи,

слънце жарко спуска.

Така изглежда в моите очи

сутрин слънчева красива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Точева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красива! Прекрасна утрин!
    Поздрави, Вили!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...