Apr 8, 2008, 10:03 PM

Утрото на слънчев ден

  Poetry
884 0 1

 

Облени с утренни лъчи и озарени -

всички хора са щастливи.

Даже стара къща отсреща ми се хили,

а в двора и нацъфтелите лози

вече са щастливи.

Мустакат и шарен котарак

пред вратата се изтяга

и тен опитва се да хваща.

Изгърбена и кривокрака баба

за сладка дрямка се прозява,

а куче дългоухо с муцуна тъпа

тропа, скача, лае,

сякаш ръченица то играе.

И светът, целият опиянен

от утрото на този ден,

потъва в мъгла и се слива

с всичко най-красиво.

Листата, бляскаво сребристи,

олюляват се от нежен вятър

и прашинки от глухари

безшумно спускат се

по улици и тротоари.

Пеперуди пърхат с крила,

птички чуруликат

и по асфалтираната улица

дечица боси тичат.

Ето, мярка се муха

и пчелици, скрити сред цветя.

Златни парещи лъчи,

слънце жарко спуска.

Така изглежда в моите очи

сутрин слънчева красива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Точева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красива! Прекрасна утрин!
    Поздрави, Вили!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...