23 feb 2006, 18:58

В БОЖИЯТ ХРАМ

  Poesía
1.2K 0 11

Пристъпвам във храма,на пръсти едва

пред икона една коленича,

тънка свещичка стискам в ръка

и молитва наум си изричам.

Отдавна не бях влизала в Божият храм,

макар да твърдях,че съм вярваща,

а днес от иконите свети лица

ме гледаха някак приканващо.

Бях малко смутена и леко замаяна,

усещайки странно вълнение,

че грешната аз,дошла съм сега

да търся от Бог опрощение.

-Прости Мили Боже!Пред теб съгреших!

Дълго време живях във безверие.

Много пъти от нечистите извори пих

и много пъти в теб имах съмнение.

Но ето ме днес,смирена пред теб

за прошка дошла съм да моля.

-Дали заслужвам?Ти Боже реши!

И нека бъде твойта воля!

Излезнах от храма пеперудено лека,

невидим товар от плещите свалих,

разля се в мен сила,пречистваща,мека

и сякаш повторно на тоз свят се родих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валерия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...