23 feb 2006, 18:58

В БОЖИЯТ ХРАМ

  Poesía
1.2K 0 11

Пристъпвам във храма,на пръсти едва

пред икона една коленича,

тънка свещичка стискам в ръка

и молитва наум си изричам.

Отдавна не бях влизала в Божият храм,

макар да твърдях,че съм вярваща,

а днес от иконите свети лица

ме гледаха някак приканващо.

Бях малко смутена и леко замаяна,

усещайки странно вълнение,

че грешната аз,дошла съм сега

да търся от Бог опрощение.

-Прости Мили Боже!Пред теб съгреших!

Дълго време живях във безверие.

Много пъти от нечистите извори пих

и много пъти в теб имах съмнение.

Но ето ме днес,смирена пред теб

за прошка дошла съм да моля.

-Дали заслужвам?Ти Боже реши!

И нека бъде твойта воля!

Излезнах от храма пеперудено лека,

невидим товар от плещите свалих,

разля се в мен сила,пречистваща,мека

и сякаш повторно на тоз свят се родих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валерия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...