Feb 23, 2006, 6:58 PM

В БОЖИЯТ ХРАМ 

  Poetry
967 0 11

Пристъпвам във храма,на пръсти едва

пред икона една коленича,

тънка свещичка стискам в ръка

и молитва наум си изричам.

Отдавна не бях влизала в Божият храм,

макар да твърдях,че съм вярваща,

а днес от иконите свети лица

ме гледаха някак приканващо.

Бях малко смутена и леко замаяна,

усещайки странно вълнение,

че грешната аз,дошла съм сега

да търся от Бог опрощение.

-Прости Мили Боже!Пред теб съгреших!

Дълго време живях във безверие.

Много пъти от нечистите извори пих

и много пъти в теб имах съмнение.

Но ето ме днес,смирена пред теб

за прошка дошла съм да моля.

-Дали заслужвам?Ти Боже реши!

И нека бъде твойта воля!

Излезнах от храма пеперудено лека,

невидим товар от плещите свалих,

разля се в мен сила,пречистваща,мека

и сякаш повторно на тоз свят се родих.

© Валерия Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??