В БОЖИЯТ ХРАМ
Пристъпвам във храма,на пръсти едва
пред икона една коленича,
тънка свещичка стискам в ръка
и молитва наум си изричам.
Отдавна не бях влизала в Божият храм,
макар да твърдях,че съм вярваща,
а днес от иконите свети лица
ме гледаха някак приканващо.
Бях малко смутена и леко замаяна,
усещайки странно вълнение,
че грешната аз,дошла съм сега
да търся от Бог опрощение.
-Прости Мили Боже!Пред теб съгреших!
Дълго време живях във безверие.
Много пъти от нечистите извори пих
и много пъти в теб имах съмнение.
Но ето ме днес,смирена пред теб
за прошка дошла съм да моля.
-Дали заслужвам?Ти Боже реши!
И нека бъде твойта воля!
Излезнах от храма пеперудено лека,
невидим товар от плещите свалих,
разля се в мен сила,пречистваща,мека
и сякаш повторно на тоз свят се родих.
© Валерия Иванова All rights reserved.
