В черно спомени
Защо ме гледаш така? Защо плачеш?
Не ме боли! Нищо не чувствам дори!
Усети, стискам здраво ръката ти.
Все още съм силна!
О, виждаш ли, погледни там в ъгъла, бързо, бързо виж...
Ето я есента в парка, виждаш ли я?
Пъстрата есен! Щастливи сме там.
Я, лебедите в морето. Колко само са грациозни.
И ние сме там, прегърнали сме се, виждаш ли?
А ето и гората, и каручката, и Бък дори...
Но, защо плачеш? Не се ли радваш на тези моменти?
Толкова ни беше хубаво! Нали?
Погледни, изгрева на брега на морето се показа...
Хей, знаеш ли, ставам лека...
Усещаш ли? Пускам плавно ръката ти.
Нямам сили вече. Но, недей, недей да плачеш!
Виж само колко хубави моменти сме имали!
Аз ги помня! Завинаги! Ще помня и теб, най-мило...
Ръката ми изстина, вледени се като надгробен камък...
Спомняй си за мен, докосвай камъка,
в черно облечен и с цвете в ръка...
07.11.2008
Не ме боли! Нищо не чувствам дори!
Усети, стискам здраво ръката ти.
Все още съм силна!
О, виждаш ли, погледни там в ъгъла, бързо, бързо виж...
Ето я есента в парка, виждаш ли я?
Пъстрата есен! Щастливи сме там.
Я, лебедите в морето. Колко само са грациозни.
И ние сме там, прегърнали сме се, виждаш ли?
А ето и гората, и каручката, и Бък дори...
Но, защо плачеш? Не се ли радваш на тези моменти?
Толкова ни беше хубаво! Нали?
Погледни, изгрева на брега на морето се показа...
Хей, знаеш ли, ставам лека...
Усещаш ли? Пускам плавно ръката ти.
Нямам сили вече. Но, недей, недей да плачеш!
Виж само колко хубави моменти сме имали!
Аз ги помня! Завинаги! Ще помня и теб, най-мило...
Ръката ми изстина, вледени се като надгробен камък...
Спомняй си за мен, докосвай камъка,
в черно облечен и с цвете в ръка...
07.11.2008
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Поли Ангелова Todos los derechos reservados
