Защо ме гледаш така? Защо плачеш?
Не ме боли! Нищо не чувствам дори!
Усети, стискам здраво ръката ти.
Все още съм силна!
О, виждаш ли, погледни там в ъгъла, бързо, бързо виж...
Ето я есента в парка, виждаш ли я?
Пъстрата есен! Щастливи сме там.
Я, лебедите в морето. Колко само са грациозни.
И ние сме там, прегърнали сме се, виждаш ли?
А ето и гората, и каручката, и Бък дори...
Но, защо плачеш? Не се ли радваш на тези моменти?
Толкова ни беше хубаво! Нали? ...