„Ако някой срещне някой
                                                                              в цъфналата ръж
                                                                              и целуне този някой
                                                                              някого веднъж...”

Ако разхождаш се във цъфналата ръж,
ще ме намериш – аз ще дойда като дъжд.
Ще целувам нежно твоето лице
както майката целува своето дете.

Ако се почувстваш необичан, нежелан,
протегни ръка – за теб ще бъда там –
във полъха на свежата роса
и никога не ще да бъдеш сам в света.

Ако разхождаш се във цъфналата ръж,
повикай ме – ще дойда с полъха на дъжд.
Ще те обливам със неземна топлота,
за да не чувстваш нивга самота.

Ако се почувстваш сам и непризнат,
вдъхни от моя нежен аромат –
почувствай свежестта на цъфналата ръж –
ще бъда с теб във падналия дъжд.

                                                                    *     *     *

Цъфналата ръж замаяно растеше,
флиртуваше със всеки – слънцето,
звездите, със земята и небето,
но луната нейната любимка беше.

Тя излизаше така красива,
във коприна и сатен обляна,
като сладка болка забранена,
нежна като самодива.

В цъфналата ръж луната
своите лъчи изпраща
и леко се ръжта поклаща,
весело флиртува със луната.

                                                                    *     *     *

Във полето на фантазиите
цъфналата ръж растеше.
Благовоние летеше
сякаш истинска реалност беше.

Във полето на фантазиите
пороен дъжд валеше –
избягаха дори животните
и всичко свежо беше.

Във полето на фантазиите
устремено моята душа летеше –
по-нагоре – ха да хвръкне –
цъфналата ръж при мене я държеше.

Във полето на фантазиите
някой лунатик лежеше,
зарад цъфналата ръж очите
все така отворени държеше.

Във полето на фантазиите
всеки идеал растеше,
там се сливаха съдбите,
а ръжта все тъй цъфтеше.

                                                                              „... то нима ще знае всякой
                                                                              де, кога, веднъж,
                                                                              някога целувал някой
                                                                              в цъфналата ръж?”