16 ene 2007, 15:50

В дим

  Poesía
2.1K 0 9

 

Тънък фас бавно гори в тъмнината,
желания звънят по кожата в тишината.
Терзания превръщат се в музи,
а музите - в симфония на душата.

И сякаш устните зоват следваща дръпка,
а мислите дирижират поредната тръпка.
Летиш, летиш в необятно съвършенство
светло и тихо в свое измамно блаженство.

Не чувстваш проблеми как бушуват,
не виждаш очи, които тъгуват,
съзнанието върти се и сякаш е свят,
свят, във който всички ликуват.

 

А светът къде е...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ами Тола Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Еве.. Прекрасно е! Г-дин Мойсейов може само да мрънка и да тъси каръци които го правят смешен.. [мое лично мнение] Продължавай в същия дух
  • Страхотно, за секунди се върнах със спомените си толкова е добро но неможах да разбера Мойсей като гледа новините по ТВто защо не е подал оплакване за подтикване хората да се стрелят и да катастрофита масово, защото това са основноте овини ако се нелъжа.???
    Браво Ева, много е добро!!!
  • Всъщност, чувството е "филмиращо" и "плашещо" най-често за склонните към параноя. Може и да не говоря за себе си , но за някой тревата е източник на вдъхновение и на много положителни усещания - както когато си на 5 а съненото утро те кара да се усмихнеш. Слушаш "one more time" на THE CURE и се унасяш...
  • искам да кажа като за начало че стиха е прекрасен...темата ми е слабост...чувството е такова каквото си го описала,но в чести случаи и малко по-филмиращо и по скоро плашещо отколкото успокояващо...
    Хареса ми и начина по който защити творбата си,защото само един човек който знае как да защити мнението си може да ме убеди!
    Поздрав и ако искаш прати някой фаска по е-меила :П
  • Дълбая дупка във времето
    и излизам навън, -
    аз съм мисъл,
    аз съм сянка,
    аз съм сън...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...