Тънък фас бавно гори в тъмнината,
желания звънят по кожата в тишината.
Терзания превръщат се в музи,
а музите - в симфония на душата.
И сякаш устните зоват следваща дръпка,
а мислите дирижират поредната тръпка.
Летиш, летиш в необятно съвършенство
светло и тихо в свое измамно блаженство.
Не чувстваш проблеми как бушуват,
не виждаш очи, които тъгуват,
съзнанието върти се и сякаш е свят,
свят, във който всички ликуват. ...