В дим
Тънък фас бавно гори в тъмнината,
желания звънят по кожата в тишината.
Терзания превръщат се в музи,
а музите - в симфония на душата.
И сякаш устните зоват следваща дръпка,
а мислите дирижират поредната тръпка.
Летиш, летиш в необятно съвършенство
светло и тихо в свое измамно блаженство.
Не чувстваш проблеми как бушуват,
не виждаш очи, които тъгуват,
съзнанието върти се и сякаш е свят,
свят, във който всички ликуват.
А светът къде е...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ами Тола Всички права запазени
