Сякаш съм в друг свят,

а съм с теб,

сякаш на инат

притискам те до мен.

Виждам упрека в очите ти,

че поех по различен път,

за да сбъдна мечтите си

с другия мъж.

Нямаше как да се получи -

живееш далеч - сякаш в друг свят,

трябваше да приключим

много по-рано, не сега.

Какво си мислеше тогава,

още в самото начало?

Трудно ми е да те забравя,

макар да заслужаваш.

Сякаш съм в друг свят,

а съм с теб,

може би осъзнах,

че не си за мен.

Може би го правя нарочно,

за да те нараня,

за да ме намразиш и да мога

да те отстраня

от двойствения си живот -

аз го направих такъв,

защото си невъзможна любов,

а аз рана - алена кръв.

Успя да постигнеш целта си,

успя да ме накараш да се влюбя,

виж ме вървя към гибелта си

и губя... и губя...

Сякаш съм в друг свят,

а съм с теб,

бягам от реалността,

там си с мен.

Бягам, за да се спася,

от теб, от тази магия,

от нежността, от любовта,

които не мога да имам.