„Когато се опитваш да завоюваш някого,

помисли дали ще можеш да го задържиш.“

Михаил Литвак

Дали знаеш кой си ти?

Ти схвана ли коя съм аз?

Колко съсипващо е да дирим

в другия себе пак и пак, и пак...

Не, не себе си бих пощадила,

грижата ми, си ти, Слънчице!

Как да сгъстя времето твое?

Как да превърна лъча в точка?

Та най-подире и душата твоя

да открие покоя - сънувания.

Дали ми е бил гост - покоят?

Откак земята моя ти прекоси,

мира не знае, не помни душата ми. 

Все още се търсим, надбягваме се,

препускаме към предела - онзи,

където  „аз“ прелива се в „ти“.

Там - брегът целува тихо, мило

укротените синьозелени вълни.

Но ти не дириш бряг, аз също.

Как само и ти, и аз жадуваме го -    

докосването - синьозелено кротко!

Да!

Животът не се случва в застой. 

Мигът споделен е цяла вечност.

Ако искаме да задържим насила

някого, нещо - дали си е струвало

да го очакваме и да го срещнем?

Самадхи