В един-единствен миг

danda (Даниела)
358 1120

18 may 2011, 22:47

Poesía » Otra

826 0 2

В единствен миг земята се отвори, приласка ме нежно,

не беше страшно, а неземно, като усмивка на кърмаче,

площадът, суматохата за дъх се лутаха в безбрежие,

небето просветля и чух от щастие как птици плачат.

А после – фойерверки с цвят на магма, луди и затичани,

небостъргачи от мечти с привкус на сладко от смокини

и дъжд, докоснал кожата ми, страстно, неприлично,

целувка първа, шепа сняг и огън полудял в камината…

Буря аромат в море от кървавочервени рози,

усмивката на мама, първата ваканция на село,

ангели със арфи – водят ме по светъл коловоз,

баба ме посреща, татко гали детското ми чело...

В един-единствен миг отпих от чудо непонятно,

животът ми и тук и Там на кадри заприижда,

а после – клапа, стоп, реалност безвъзвратна –

ръката ти в косите ми вместо: „Довиждане!”

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.