В единствен миг земята се отвори, приласка ме нежно,
не беше страшно, а неземно, като усмивка на кърмаче,
площадът, суматохата за дъх се лутаха в безбрежие,
небето просветля и чух от щастие как птици плачат.
А после – фойерверки с цвят на магма, луди и затичани,
небостъргачи от мечти с привкус на сладко от смокини
и дъжд, докоснал кожата ми, страстно, неприлично,
целувка първа, шепа сняг и огън полудял в камината…
Буря аромат в море от кървавочервени рози,
усмивката на мама, първата ваканция на село,
ангели със арфи – водят ме по светъл коловоз,
баба ме посреща, татко гали детското ми чело... ...