26 sept 2004, 20:38

В един миг

  Poesía
1.5K 0 5
В един миг, миг от вечността,
в един миг, миг разкъсван от "да" и "не",
в един миг, миг казващ ти "Сега!",

разкъсващ миг - душите - тръпнещи, смутени,
питащи се - кога ще бъдем в плен?!
Миг, във който сме изпепелени,
дали душите ни са вкаменени.

Миг, оставящ ни в прахта,
с въпроси все безброй.
Миг на учудени тела,
видели в себе си покой.
Миг от фантазията роден,
плод на скрит копнеж и плен,

раздиращ вик и молба гореща.
В един миг - мечта напразна.
В един миг сме само аз и ти.
Този миг, оставящ ни сами,
моят миг, моля те , запомни -
в този миг сме само Аз и Ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хам..не се претеснявам..нека си пишат само да не крадат, все пак това са чувства, мойте чувства и ако се пробват, най много да излезе фалшиво...Аз не претендирам за рима, просто пиша на един дъх, вече казах, и ако излезе че е разпокасано, да това си отражение на душата ми. Така че, който както си иска да коментира!
  • Далия, ако мислиш, че някой от нас е бог Шива си в жестоко заблуждение, прояви малко гражданска инициатива и прати на suffer@otkrovenia.com редактиран вариант на стихотворението и няма да има толкова правописни грешки.
  • Далия, още като видя и последния си коментар и ми става лошо. Гаден е навика с англиския вариант на азбуката при клавиатурата...Правят се много грешки след като свикнеш с нея, затова мога да кажа само съжалявам за грешките и следващия път ще се постарая повече!
  • O реч омайна, сладка, Далия, ваобще още на админа бях писал защо са ми пълни с грешки произведенията...Просто до сега не съм писал на кирилица в компютьра и съм свикнал с другия набор на клавиатурата затова и се получават толкова брак...Знам, че става тежко по този начин, но идеята не ми е била да съм перфектен ваобще. Едва ли съм имал и идея, когато сам го писал- просто ми хрумва и го написвам на един дъх
  • Дори и да има нещо хубаво в това стихотворение, правописните грешки изключително много затрудняват и затормозяват четенето и възприемането му. Все пак сме творци, макар и аматьори. Не е задължително да пишем шедьоври, но нека поне езика си уважаваме!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....