В едни очи четеш, като по книга
как преминава целия живот - 
от тях тъга, или искра извира
написана по листите с любов!

Търкулват се понякога сълзи
от тежките товари на съдбата,
понякога светулки в летни дни
осветляват пътя и душата.

И цялото Небе понякога се сбира
в една жена усмихната, значима, 
от очите ти, тъгата да изпива
като лек, и света ти цял събира.

От слънце и луна, и една вселена
може да ти построи заслон,
жената знае, тихо как да люби
щом мъжът до нея бъде дом!

Ще повика всички пълнолуния
да им бъдат стряха над дома,
Жената може истински да люби,
когато мъж, не прави я сама!