Разля се топлина в душата,
пробудена от звънките ти думи,
наострени до крайност сетивата,
долавят огнени сигнали помежду ни.
Като конница препускаща в полето,
задава се към мене любовта,
а копието й директно във сърцето,
нанася удара на радоста.
И лъсват като копия целувки,
в настаналият шум и суматоха,
с червени знамена-милувки,
устни впускат се във яростна фехтовка.
И падат нашите сърца ожулени,
от чувства-мечове сразени,
от ветрове на нежноста обрулени,
зарити във прегръдките блажени.
И войната взема връх над времето,
надвили са копнежите врага,
пришпорвам пак на чувствата си стремето,
и впускам се в галоп със любовта.
© Деян Димитров Todos los derechos reservados