В готовност
Решиш ли да ме отведеш -
могъща си,
ще го направиш.
Но струва ли си бели нишки да предеш
в косите ми -
кокичета от подранила старост?...
Сънувал съм те неведнъж
едва отгръщаща воала си.
Жена ли си
или мъж?
Да беше мъж -
по мъжки бихме се разбрали,
но ти като жена в сърцето ми сълзиш
решимостта ми разкалявайки.
...Зная:
когато сянката ти приближи
и сетен път потръпне в мене пламъкът
в душата ми ще закрещи
първичният инстинкт на тялото.
Ала
не ме кори,
не ме и съжалявй!
Обичащият Бог е повелил
да имам шанс
и да те прекарам,
теб, придърпваща ме бааавно,
бааавно из засада...
Аз -
отдавна съм готов!
Отдавна съм готов
отличник да не съм ти жалък
в училището за умиране.
Аз,
по Бог, свободен да избирам,
отдавна съм тотов!
Отдавна съм готов -
и да те преваря,
Женоподобие от кокали...
Понякога и неутолената жажда за живот, истински, е повод и основание за самоубийство.
1985
Днес неутолението ми от соц 85-тата е утолено със самочувствие на осъзнато щастлив аутсайдер, отдавна достигнал до кривата круша на Истината, която ни прави свободни и ведри въпреки Въпрекито.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© никодим попникодимов Todos los derechos reservados