В градската градина

Poesía » Otra

911 0 15

Жив съм още, тук съм.

Градската градина.

Тихо, светло, пусто -

като на картина.

Като на икона -

старецът с бастуна.

Кучето бездомно,

брезовата шума.

Ще вървя полека

и назад - до входа.

Моята пътека

никъде не води.

И като заплаха,

и като примамка

отстрани ми маха

люлякова гранка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

laramaylin (Нина Чилиянска)

Истинско.... И преживяно!

2014-09-05T09:12:41+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

как да не му се иска на човек
да те прегърне, Рай...

2014-07-22T13:20:56+03:00
rudin (Иван Христов)

Люлякова гранка
отстрани ни маха:
да поседнем двамка
с биричка под стряха!

Харесах!

2014-06-15T11:38:41+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"И като заплаха,
и като примамка:

Градската градина?!
Страшничко е, Райсън...
Да ти грабнат кинтите
или да те фраснат
ей така от скучност
с камък по главата...
Пък и това куче
ако не се е хранило?

2014-05-20T00:08:10+03:00
vodoleia (Мария)

Има и надежда,
щом цъфти градина.
Люляци, пътеки -
нека да ги има!

Поздрави!

2014-05-19T20:01:42+03:00