17 jul 2018, 0:46

В извора на любовта...

1K 0 3

В извора на любовта...

 

Само едно докосване на ръцете,
които те карат да докосваш небето...

Само да откриеш този някой,

който се смее в един дух с твоя ...

 

Като полета на тези два гълъба
прегърнати, в радост безумна...

Само една извор, нашия извор 

който ликува в погледите им...

 

Стъпвайки заедно в едно сърце

по белите камъни на надеждите,

танцувайки заедно със светулките

и лъчите им рисуващи мечтания...

 

Времето, което с музика ще спрем,

като славеите, тържествуващи мига...

когато въздухът стопля слънцето,

мига, в който дори вятъра усмихва се...

 

В мълчанието, в трепетно мълчание,

когато сърцето открие гласа си...

в щастието на себе си и на друг...

 

За да поемат и небесата от него...

и Бог, който там обича да живее...

в този миг, който носи се отвътре...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...