Само едно докосване на ръцете,
които те карат да докосваш небето...
Само да откриеш този някой,
който се смее в един дух с твоя ...
Като полета на тези два гълъба
прегърнати, в радост безумна...
Само една извор, нашия извор
който ликува в погледите им...
Стъпвайки заедно в едно сърце
по белите камъни на надеждите,
танцувайки заедно със светулките
и лъчите им рисуващи мечтания...
Времето, което с музика ще спрем,
като славеите, тържествуващи мига...
когато въздухът стопля слънцето,
мига, в който дори вятъра усмихва се...
В мълчанието, в трепетно мълчание,
когато сърцето открие гласа си...
в щастието на себе си и на друг...
За да поемат и небесата от него...
и Бог, който там обича да живее...
в този миг, който носи се отвътре...
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados