Jul 17, 2018, 12:46 AM

В извора на любовта...

1K 0 3

В извора на любовта...

 

Само едно докосване на ръцете,
които те карат да докосваш небето...

Само да откриеш този някой,

който се смее в един дух с твоя ...

 

Като полета на тези два гълъба
прегърнати, в радост безумна...

Само една извор, нашия извор 

който ликува в погледите им...

 

Стъпвайки заедно в едно сърце

по белите камъни на надеждите,

танцувайки заедно със светулките

и лъчите им рисуващи мечтания...

 

Времето, което с музика ще спрем,

като славеите, тържествуващи мига...

когато въздухът стопля слънцето,

мига, в който дори вятъра усмихва се...

 

В мълчанието, в трепетно мълчание,

когато сърцето открие гласа си...

в щастието на себе си и на друг...

 

За да поемат и небесата от него...

и Бог, който там обича да живее...

в този миг, който носи се отвътре...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...