В житните поля
Тихо легнах в житните поля,
виждах само лунните отблясъци,
дървото вече е много остаряло,
добър слушател на самотните ми крясъци.
Завивката от сухите треви,
до болка вече бе позната,
бързо в обятията си ме приспива,
потъвах там в дълбоката забрава.
Звездите пак се скриха на небето,
обгряха ме лъчите на деня,
очите си отворих с копнежа,
до мен да бъде Любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Георгиев Todos los derechos reservados
