5 sept 2007, 9:22

В живота, когато...

Poesía

819 0 20

Нощем, когато си сам и непотърсен.
Точно тогава, когато не чакаш да съмне.
А от всичко ти тежи и ти е писнало...
Точно тогава извикай името ми.

Денем, когато не падат звезди,
а Слънцето ярко препича.
И чувстваш - останал си без мечти -
тогава, да, призови ме в своята съдба.

В живота, когато за беда -
приятел се превърне във враг,
когато Луната и Слънцето заплашат, че ще си ходят -
ела до мен, подай ми ръка, ще бъда твоя!!!

И не се страхувай, че идва смъртта.
Аз няма да те пусна сам.
Аз съм сянка - вярна на приятел във беда,
но напоследък все мен спохожда тя!
04.09.2007.г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Благодаря ти,мила Етчи!!!
Прегръдка,миличка!!!

2007-11-12T16:20:46+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Тъжно, но хубаво.

Поздрав и усмивка.

2007-09-14T14:58:09+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Благодаря ти от все сърце,миличка!

2007-09-13T14:32:30+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Може,мила,може!
И по скайп и навсякъде,където може да се разменят две думи и да се успокои някой!!!
Благодаря ви много и на двамата за коментарите!!!
Прегръщам ви!!!

2007-09-07T11:10:11+03:00
Galina_B (Галина Белинска)

"Нощем, когато си сам и непотърсен.
Точно тогава, когато не чакаш да съмне.
А от всичко ти тежи и ти е писнало...
Точно тогава извикай името ми."
Може и по Skype, нали?
Поздравления за стиха!

2007-09-07T07:13:35+03:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0