В живота, когато...
Нощем, когато си сам и непотърсен.
Точно тогава, когато не чакаш да съмне.
А от всичко ти тежи и ти е писнало...
Точно тогава извикай името ми.
Денем, когато не падат звезди,
а Слънцето ярко препича.
И чувстваш - останал си без мечти -
тогава, да, призови ме в своята съдба.
В живота, когато за беда -
приятел се превърне във враг,
когато Луната и Слънцето заплашат, че ще си ходят -
ела до мен, подай ми ръка, ще бъда твоя!!!
И не се страхувай, че идва смъртта.
Аз няма да те пусна сам.
Аз съм сянка - вярна на приятел във беда,
но напоследък все мен спохожда тя!
04.09.2007.г
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados
