lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
571 11883
5.09.2007 г., 9:22 ч.

В живота, когато... 

  Поезия
680 0 20

Нощем, когато си сам и непотърсен.
Точно тогава, когато не чакаш да съмне.
А от всичко ти тежи и ти е писнало...
Точно тогава извикай името ми.


Денем, когато не падат звезди,
а Слънцето ярко препича.
И чувстваш - останал си без мечти -
тогава, да, призови ме в своята съдба.


В живота, когато за беда -
приятел се превърне във враг,
когато Луната и Слънцето заплашат, че ще си ходят -
ела до мен, подай ми ръка, ще бъда твоя!!!


И не се страхувай, че идва смъртта.
Аз няма да те пусна сам.
Аз съм сянка - вярна на приятел във беда,
но напоследък все мен спохожда тя!
04.09.2007.г

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??