15 ago 2008, 8:02

В края на един прекрасен ден

  Poesía
1.3K 0 9


Последни крачки прави уморен,
поредният слънчев, светъл ден,
с топлина и нежност озарен,
пристъпва бавно от умора прегърбен.

Ще се търкулне слънцето към безкрая,
ще потъне в дунавските води,
ще поплува, красиво ще е като в рая,
по него пратила съм целувките си.

На небето ще заподскачат
красиви, трепкащи звезди,
погледни ги, мили, там ще видиш
тебе търсещите ми очи.

Ще се взират без умора
в нощната тъма
и спокойни ще се затворят,
щом открият те в нощта.

Заспивай, мили, сънувай сладък сън,
а с утрото отново ще бъда там навън.
С изгрева прекрасен ще ти помахам за хубав ден,
ще те целуна страстно, ще си пак отново с мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....