враната (Маргарита Василева)
156 5525
23 feb 2010, 15:46

В кръчмата на живота 

  Poesía
1473 0 28

Познавам един атеист,

който неправедно

трябваше да живее,

а все праведното го стигаше...

Кръчмар е,

на живота във кръчмата.

(... като всяка професия...)

Всички,

в които грехът беше малко,

(а те са най-много...)

стиснали свещ и душа -

хитро избягваха мястото.

А той, като всеки кръчмар,

(... къде хитрост у него,

нали всичко е ясно...)

поеше със вино.

Раздаваше хляб,

в количество,

различно от нафора.

На кой ли?

На малкото грешни,

които не стискаха свещ и душа

и винаги идваха миром...

От праведен укор и жлъч

очите им не познаха

сълзата немъчена.

Безимотни...

Искащи само едно -

да отворят вратите

на собствена кръчма...

 

 

 

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??