В кръчмата на живота
Познавам един атеист,
който неправедно
трябваше да живее,
а все праведното го стигаше...
Кръчмар е,
на живота във кръчмата.
(... като всяка професия...)
Всички,
в които грехът беше малко,
(а те са най-много...)
стиснали свещ и душа -
хитро избягваха мястото.
А той, като всеки кръчмар,
(... къде хитрост у него,
нали всичко е ясно...)
поеше със вино.
Раздаваше хляб,
в количество,
различно от нафора.
На кой ли?
На малкото грешни,
които не стискаха свещ и душа
и винаги идваха миром...
От праведен укор и жлъч
очите им не познаха
сълзата немъчена.
Безимотни...
Искащи само едно -
да отворят вратите
на собствена кръчма...
© Маргарита Василева All rights reserved.
Поздрави!
