В късната есен

4 dic 2014, 18:16

Poesía » Otra

404 0 2

Пак се събличат дървесата.

Остват голи, ала живи.

И есенен, измамен вятър

ги милва с пръсти похотливи.

Стоят, треперейки пред него,

неопитни като девици.

Ликува вятърното Его,

разпалва хиляди искрици

наоколо. И всичко стихва.

Очаква нещо да се случи.

Зад облак стар Луната прихва.

Страхливо лае черно куче.

Един самотник наблюдава,

забравил своите неволи,

как вятър кротко прелъстява

дърветата - девици голи.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)

2015-01-03T00:47:04+02:00

Болката си e болка - но нeя трябва да я изпитамe! Мъжeтe, пък и дeвицитe, всичкото e както Дядо казвашe - калъбълак! Но... слeд това идва радоста и сладоста, проблeма e - ДО КОГА ЩE ПРОДЪЛЖИ? 6+!
konstantbulgara (Констант Булгара)

2014-12-06T12:58:11+02:00

Ей там е цялото разковниче , че сме самотници...и 100 да наблюдават...пак са 100 самотника...поздрави за итересния стих..накара ме да се замисля на някои теми...