В късната есен
Пак се събличат дървесата.
Остват голи, ала живи.
И есенен, измамен вятър
ги милва с пръсти похотливи.
Стоят, треперейки пред него,
неопитни като девици.
Ликува вятърното Его,
разпалва хиляди искрици
наоколо. И всичко стихва.
Очаква нещо да се случи.
Зад облак стар Луната прихва.
Страхливо лае черно куче.
Един самотник наблюдава,
забравил своите неволи,
как вятър кротко прелъстява
дърветата - девици голи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
