Пак се събличат дървесата.
Остват голи, ала живи.
И есенен, измамен вятър
ги милва с пръсти похотливи.
Стоят, треперейки пред него,
неопитни като девици.
Ликува вятърното Его,
разпалва хиляди искрици
наоколо. И всичко стихва.
Очаква нещо да се случи.
Зад облак стар Луната прихва.
Страхливо лае черно куче. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация