В ЛЕГЛОТО
Аз падам пак
в прегръдката ти мека.
Отпускам се,
затварям пак очи.
И като морен
пътник
край пътека,
изгонения Ден
край мен мълчи...
Отпущам ремъците,
на самара,
и пущам свойта
Свобода...
И злите кучета
разкарвам!
Катурвам мъките си
от гърба!...
© Христо Славов Todos los derechos reservados