В любов по теб се поболях
В любов по теб
се поболях,
посърнах,
онемях унил –
дори в съня ти
вече бях:
биле нестинарско
бях отпил
и нещо в мен
се преобърна –
видях те боса,
припкаща към мен,
дори през кръста ме прегърна
и станах аз от погледа ти запленен.
Към огъня ме ти поведе
с трескав поглед,
обсебен
главата си
за миг не сведе,
но искаше
да бъда победен.
Кръвта ми горда заигра,
навлязох в огнедишаща жарава,
а погледът ти –
синева,
разкриваше ми
твоята направа.
Край мен
играеше ти – хала,
направи втора,
трета обиколка,
а аз изпадах в премала,
която разцъфтяваше в болка.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хубави думи,красиво звучат!Поздравления!
-
Към Романтична Душа!
Ти носиш сладкия балсам,
готов за истинския мъж
в съграден за двама храм,
в който влиза се веднъж-
в него блика нежен свян
чрез ритъм мил и съкровен
и с него, щом си ти огрян,
щастлив ще бъде всеки ден! -
Към Романтик!
Поспрях се тук - сред този Ад -
чакат хората Европа,
а пък кметът със шоколад
ще залъгва вече шопа,
но калта си е в селото
и редят се мъки, мъки -
същото си е горкого:
ще изпратя тука Лъки! -
Към Креми!
При срещата ми с тебе - днес
радост блесна в окото,
защото с присъщ финес
говориш мило за доброто,
което трябва да дарим
чрез сърце в сърцето слято
на човека в нас - любим
с чувството любовно, свято. -
Към Етчи!
От думите ти аромат
трепти в плахата надежда-
не искам негов дубликат
в друг път да ме повежда. -
Към Джейни!
А вятърът, в брезови клони,
остана ням пред танца влюбен,
а небесните салони
го намираха за чуден.
Шепотът на небесата
проблясваше в очите
и долавяха листата
как преплитат се лъчите. -
О, Валери, тук си в "Откровения" и се надявам ТЯ да ги прочете!
Поздрави! -
Не е ли време да сподели любовта си към любимата? Защото оставайки несподелена, любовта боли, а не доставя радост.
Много ми хареса стиха!!! Поздрави, Валери!!! -
тази болест навярно е вирусна...
Но е сладка, нали!
Хареса ми! -
Към Анета!
Зная аз - не е заблуда
любовта открита, луда -
събудената мъжка кръв
връхлетя ме в порив пръв
на неземна, чудна сила
и за двамата ни мила,
щом към мене ти пристъпи
и до днеска не отстъпи. -
Към Ласка!
Срещата ни е случайна,
но затуй пък - всеотдайна:
като нежна, мила ласка,
що един към друг ни тласка
и дори да вземем този стих,
с който аз сега реших
да ти дам от таз жарава,
та с сърцата да остава. -
Към Синя!
Сутрин рано, щом те мярна,
радостта ми е безмерна
и вървя в пътя вярна
с любовта ни окомерна -
от Земята до небето
и не искам да е временна:
ти си в мене тук, където
от желание съм бременна. -
Към Велина!
Мина през любов задочна,
но остана непорочна
и си влюбена, добра:
той това добре разбра.
Каза ти, че си мечтана,
тихо шепне:"И желана,
а в любовния ни храм
двамата ще пиеме балсам!" -
Залюби мен, жената дива
с луда кръв и горда сила.
Обикна горска самодива ...
очи звезди, коси от свила.
След мен и в огъня вървя,
пристъпи бос във жарава.
Изгарящ в страст разцъфтя,
но тази болка си заслужава.
Поздрав за прекрасния стих Валери и усмивка. -
Лирическия така се е поболял от любов, че е вдигнал температура и е сънувал нестинарска жарава! Да й признае любовта си и дано е споделена! (това е в рамките на шегата )
Стихът ти е много хубав, образен и динамичен!!!
Поздравления!!! -
Всички искаме да посетим нечии сънища!Поздравления!!!
-
Браво
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
