В любов по теб се поболях
В любов по теб
се поболях,
посърнах,
онемях унил –
дори в съня ти
вече бях:
биле нестинарско
бях отпил
и нещо в мен
се преобърна –
видях те боса,
припкаща към мен,
дори през кръста ме прегърна
и станах аз от погледа ти запленен.
Към огъня ме ти поведе
с трескав поглед,
обсебен
главата си
за миг не сведе,
но искаше
да бъда победен.
Кръвта ми горда заигра,
навлязох в огнедишаща жарава,
а погледът ти –
синева,
разкриваше ми
твоята направа.
Край мен
играеше ти – хала,
направи втора,
трета обиколка,
а аз изпадах в премала,
която разцъфтяваше в болка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
