MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
Dec 27, 2006, 7:43 PM

В любов по теб се поболях  

  Poetry
839 0 17



 

В любов по теб

се поболях,

посърнах,

онемях унил –

дори в съня ти

вече бях:

биле нестинарско

бях отпил

и нещо в мен

се преобърна –

видях те боса,

припкаща към мен,

дори през кръста ме прегърна

и станах аз от погледа ти запленен.

Към огъня ме ти поведе

с трескав поглед,

обсебен

главата си

за миг не сведе,

но искаше

да бъда победен.

Кръвта ми горда заигра,

навлязох в огнедишаща жарава,

а погледът ти –

синева,

разкриваше ми

твоята направа.

Край мен

играеше ти – хала,

направи втора,

трета обиколка,

а аз изпадах в премала,

която разцъфтяваше в болка.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубави думи,красиво звучат!Поздравления!
  • Към Романтична Душа!

    Ти носиш сладкия балсам,
    готов за истинския мъж
    в съграден за двама храм,
    в който влиза се веднъж-
    в него блика нежен свян
    чрез ритъм мил и съкровен
    и с него, щом си ти огрян,
    щастлив ще бъде всеки ден!
  • Към Романтик!

    Поспрях се тук - сред този Ад -
    чакат хората Европа,
    а пък кметът със шоколад
    ще залъгва вече шопа,
    но калта си е в селото
    и редят се мъки, мъки -
    същото си е горкого:
    ще изпратя тука Лъки!
  • Към Креми!

    При срещата ми с тебе - днес
    радост блесна в окото,
    защото с присъщ финес
    говориш мило за доброто,
    което трябва да дарим
    чрез сърце в сърцето слято
    на човека в нас - любим
    с чувството любовно, свято.
  • Към Етчи!

    От думите ти аромат
    трепти в плахата надежда-
    не искам негов дубликат
    в друг път да ме повежда.
  • Към Джейни!

    А вятърът, в брезови клони,
    остана ням пред танца влюбен,
    а небесните салони
    го намираха за чуден.
    Шепотът на небесата
    проблясваше в очите
    и долавяха листата
    как преплитат се лъчите.
  • О, Валери, тук си в "Откровения" и се надявам ТЯ да ги прочете!
    Поздрави!
  • Не е ли време да сподели любовта си към любимата? Защото оставайки несподелена, любовта боли, а не доставя радост.
    Много ми хареса стиха!!! Поздрави, Валери!!!
  • тази болест навярно е вирусна...
    Но е сладка, нали!
    Хареса ми!
  • Към Анета!

    Зная аз - не е заблуда
    любовта открита, луда -
    събудената мъжка кръв
    връхлетя ме в порив пръв
    на неземна, чудна сила
    и за двамата ни мила,
    щом към мене ти пристъпи
    и до днеска не отстъпи.
  • Към Ласка!

    Срещата ни е случайна,
    но затуй пък - всеотдайна:
    като нежна, мила ласка,
    що един към друг ни тласка
    и дори да вземем този стих,
    с който аз сега реших
    да ти дам от таз жарава,
    та с сърцата да остава.
  • Към Синя!

    Сутрин рано, щом те мярна,
    радостта ми е безмерна
    и вървя в пътя вярна
    с любовта ни окомерна -
    от Земята до небето
    и не искам да е временна:
    ти си в мене тук, където
    от желание съм бременна.
  • Към Велина!

    Мина през любов задочна,
    но остана непорочна
    и си влюбена, добра:
    той това добре разбра.
    Каза ти, че си мечтана,
    тихо шепне:"И желана,
    а в любовния ни храм
    двамата ще пиеме балсам!"
  • Залюби мен, жената дива
    с луда кръв и горда сила.
    Обикна горска самодива ...
    очи звезди, коси от свила.
    След мен и в огъня вървя,
    пристъпи бос във жарава.
    Изгарящ в страст разцъфтя,
    но тази болка си заслужава.

    Поздрав за прекрасния стих Валери и усмивка.
  • Лирическия така се е поболял от любов, че е вдигнал температура и е сънувал нестинарска жарава! Да й признае любовта си и дано е споделена! (това е в рамките на шегата )

    Стихът ти е много хубав, образен и динамичен!!!
    Поздравления!!!
  • Всички искаме да посетим нечии сънища!Поздравления!!!
  • Браво
Random works
: ??:??