Някъде,
в някой си вагон
на виенското метро
казваш, че си срещнала поет с писмо.
Двайсет метра под земята, а той
търсил слънце в тъмното стъкло!
Снимала си -
Това е модерният поклон.
Но ето, още недовършил 
първата му строфа,
връщам телефона и заемам поза смела -
че това е драсканица проста - листа похабен.
Не казах, че момчето от вагона,
не е никакъв поет,
а проповедник с вяра Йозеф Бойс...
Мълча си и държа на свойта поза,
Влюбен,
В  любовта ти към таланта.
И кому са, драга, нужни имена?
Щом двадесет години след смъртта
стиховете му се предават 
от ръка в ръка - 
Както любовта.