29.03.2016 г., 7:56

В метрото

518 0 0

Някъде,
в някой си вагон
на виенското метро
казваш, че си срещнала поет с писмо.
Двайсет метра под земята, а той
търсил слънце в тъмното стъкло!
Снимала си -
Това е модерният поклон.
Но ето, още недовършил 
първата му строфа,
връщам телефона и заемам поза смела -
че това е драсканица проста - листа похабен.
Не казах, че момчето от вагона,
не е никакъв поет,
а проповедник с вяра Йозеф Бойс...
Мълча си и държа на свойта поза,
Влюбен,
В  любовта ти към таланта.
И кому са, драга, нужни имена?
Щом двадесет години след смъртта
стиховете му се предават 
от ръка в ръка - 
Както любовта. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© brmrm Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...