4 jul 2007, 8:28

В мрак живях 

  Poesía
675 0 3

 

Досега в мрак живях
и търсех себе си,
лутах се и накрая ослепях,
а щастието - отиде си!

Сложих маската фалшива,
закрих горчивите сълзи.
Молех се на друго място да отида,
отново светлина да видят моите очи.

Да бягам, така и не спирах -
мислех, че така ще се спася,
но уморена пак заспивах
и сънувах, свободна, как летя.

И тогаз сърцето проговори,
каза как да се спася -
да не се страхувам душата да отворя
и няма да съм веч сама!

"Да я наранят - не ще могат,
тя отново ще се възроди!
А ако решат да я отровят,
ти с любов им отвърни!"

 


П.П: Посветено на Паров, с пожелание за много късмет и успехи в живота за напред!  :)

© Десислава Танева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??