В мрак живях
Досега в мрак живях
и търсех себе си,
лутах се и накрая ослепях,
а щастието - отиде си!Сложих маската фалшива,
закрих горчивите сълзи.
Молех се на друго място да отида,
отново светлина да видят моите очи.Да бягам, така и не спирах -
мислех, че така ще се спася,
но уморена пак заспивах
и сънувах, свободна, как летя.И тогаз сърцето проговори,
каза как да се спася -
да не се страхувам душата да отворя
и няма да съм веч сама!"Да я наранят - не ще могат,
тя отново ще се възроди!
А ако решат да я отровят,
ти с любов им отвърни!"
П.П: Посветено на Паров, с пожелание за много късмет и успехи в живота за напред! :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
