В мрак обгърнат
1.1K
0
1
Чуствам как светлината ме предава,
вече слънце в душата не огрява.
Небето мрачно е над мен,
от самотата аз се чуствам изморен.
Безмислено по улиците аз вървя,
но с силно чуство за грехота.
Черни гарвани над мене бдят,
в тъмна вечер ме следят.
По мрачните улици аз вървя,
но след мен не никаква остава следа.
За грешките, които съм направил
и миналото зад гърба оставил.
Черната ми сянка след мен върви,
тя е по-грешна и от мен дори.
Вече тъмнината и двамата ни е обзела,
вече самотата е приятел в дуела.
С огнени очи и злоба гледам аз напред
и единствено на злобата сам аз заклет.
вече слънце в душата не огрява.
Небето мрачно е над мен,
от самотата аз се чуствам изморен.
Безмислено по улиците аз вървя,
но с силно чуство за грехота.
Черни гарвани над мене бдят,
в тъмна вечер ме следят.
По мрачните улици аз вървя,
но след мен не никаква остава следа.
За грешките, които съм направил
и миналото зад гърба оставил.
Черната ми сянка след мен върви,
тя е по-грешна и от мен дори.
Вече тъмнината и двамата ни е обзела,
вече самотата е приятел в дуела.
С огнени очи и злоба гледам аз напред
и единствено на злобата сам аз заклет.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© МиТаКк Митев Todos los derechos reservados
